Хората, знаете, обичаме животните. Обичта ни е парадоксална, като на шекспирови герои, оживели във фолк - песен. Тази обич ни обърква, на моменти толкова много, че с удоволствие се разделяме с нея. Преставаме да я въздишаме до деня, в който решим да посъветваме някой друг как трябва да се обичат животните. Гледаме на тази любов като на старо гадже, с което тайничко се надяваме да започнем отначало. Тоест, със сериозност и мъдрост. От последното – колкото е необходимо.

В началото ментетата бяхя най-обикновени фалшификати. Играеха си с по-големите, а теблагосклонно ги галеха по ръбатите глави и им даваха да си гризат ноктите. Така ментетата се възпитаха да бъдат самостоятелни. От деца на известни родители се превърнаха в личности. Сега имат свой живот. последните години ги направиха по-издържливи, по-приспособими и по-наподобяващи татковците си.

Защо една реклама за прах за пране прилича на всички други реклами за прахове за пране. Защо една реклама за бонбони винаги съдържа думи като: Насладиш, Изкушение, Страст… Защо една реклама за ракия винаги се свързва с традиция? Защо водката трябва да подтиква към секс, а уискито към спокойствие и пасторалност? Защо, бе хора?